Sep 24, 2010, 10:51 PM

Отражение 

  Poetry » Other
592 0 0

      

Пак ден след ден в косите си откривам

поканите за нощен бал.

От чашата на бъдното отпивам.

За сбъднато не ми е жал.

 

Бижутата на времето подреждам

в сребристо-мъдър ореол.

Не ги броя. Към чувствата поглеждам –

гърдите писък е пробол.

 

Присвивам устни, твърдо стискам зъби.

През мислите сълза трепти.

Забравям я. Животът ще отсъди

сам смисъла на мойте дни.

 

 

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??