Отражение

Sep 24, 2010, 10:51 PM

Poetry » Other

598 0 0

Пак ден след ден в косите си откривам

поканите за нощен бал.

От чашата на бъдното отпивам.

За сбъднато не ми е жал.

Бижутата на времето подреждам

в сребристо-мъдър ореол.

Не ги броя. Към чувствата поглеждам –

гърдите писък е пробол.

Присвивам устни, твърдо стискам зъби.

През мислите сълза трепти.

Забравям я. Животът ще отсъди

сам смисъла на мойте дни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.