Отражение

Poetry » Other

773 0 0

Пак ден след ден в косите си откривам

поканите за нощен бал.

От чашата на бъдното отпивам.

За сбъднато не ми е жал.

Бижутата на времето подреждам

в сребристо-мъдър ореол.

Не ги броя. Към чувствата поглеждам –

гърдите писък е пробол.

Присвивам устни, твърдо стискам зъби.

През мислите сълза трепти.

Забравям я. Животът ще отсъди

сам смисъла на мойте дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0