Отражение
772
0
0
Пак ден след ден в косите си откривам
поканите за нощен бал.
От чашата на бъдното отпивам.
За сбъднато не ми е жал.
Бижутата на времето подреждам
в сребристо-мъдър ореол.
Не ги броя. Към чувствата поглеждам –
гърдите писък е пробол.
Присвивам устни, твърдо стискам зъби.
През мислите сълза трепти.
Забравям я. Животът ще отсъди
сам смисъла на мойте дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Ханджиева Всички права запазени
