Отражение

24.09.2010 г., 22:51 ч.

Поезия » Друга

626 0 0

Пак ден след ден в косите си откривам

поканите за нощен бал.

От чашата на бъдното отпивам.

За сбъднато не ми е жал.

Бижутата на времето подреждам

в сребристо-мъдър ореол.

Не ги броя. Към чувствата поглеждам –

гърдите писък е пробол.

Присвивам устни, твърдо стискам зъби.

През мислите сълза трепти.

Забравям я. Животът ще отсъди

сам смисъла на мойте дни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.