Отражение
Огледалото гледаше любопитно,
но, безучастно...
тя направи опит да се скрие,
за да не изпита същата болка като нея, (от която се срамуваше)
но то не пожела да се предпази и продължи...
... бе тъжна, но не отчаяна,
само малко сама...
всъщност имаше нужда от това (да бъде сама), за да размисли...
... красотата си бе раздала
на балоните, летящи в парка,
добротата, в клоните на дърветата,
които я ухажваха, за една милувка,
желанията в алеите, които не забравиха да я следват...
и бе щастлива, но ограбена...
... нейната сутрин (появи се в образа на съвест),
не забрави да ù припомни, че имаше смисъл от нейното раздаване...
покани я да прекарат времето заедно...
и тя се съгласи...
... сподели своите преживявания, но се почувства зле от това, че ù бе
свидно...
... огледалото продължаваше да гледа, (макар и глухо, имаше очи),
прецени, че разстоянието не е оправдание за бездушност
и поиска да се отрази в нея,
за да сподели празнотата си...
... а душата, осъзнала егоизма като нежелание,
позволи му да се влее.
© Славка All rights reserved.
