Отражението
Унил, изпуших пакет цигари,
унил, изпих бутилка алкохол,
че мъртви са стари другари,
и в карбуратора няма петрол.
Но отражението ми от огледалото ме гледа,
унило му смигам, смига ми и то
и през ухилени устни процежда:
- Хайде пак да им покажем, брато!
Хайде пак да сритаме живота,
стига сме правили поведение,
дръзко пак разкъсваме хомота,
аз и моето отражение.
И пак до скъсване разтягам лимита,
внимават всички в играта
и страхливото стадо пак ме почита,
че отражението ми е... САТАНАТА.
© Алекс учо All rights reserved.
