Jun 4, 2008, 9:33 AM

Отражението 

  Poetry » Other
543 1 6
Отражението

Унил, изпуших пакет цигари,
унил, изпих бутилка алкохол,
че мъртви са стари другари,
и в карбуратора няма петрол.

Но отражението ми от огледалото ме гледа,
унило му смигам, смига ми и то
и през ухилени устни процежда:
- Хайде пак да им покажем, брато!

Хайде пак да сритаме живота,
стига сме правили поведение,
дръзко пак разкъсваме хомота,
аз и моето отражение.

И пак до скъсване разтягам лимита,
внимават всички в играта
и страхливото стадо пак ме почита,
че отражението ми е... САТАНАТА.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Повечето хора, в различна степен, са бунтари. Но малко имат смелостта да го признаят и покажат. Браво за силата да го признаеш!
  • Ами щом те радва почитанието на страхливо стадо... мен можеш да не ме броиш.
  • Поздрави за бунтарската ти душа!
  • Всички имаме и такова лице и понякога точно то ни помага да не се предаваме. Поздрави!
  • Поздрави на това отражение!!!
  • уау...!
    дръзко разкъсваш хомота...
    с обич, Алекс...Сатаната...едва ли...
Random works
: ??:??