Сътвори ме дълбоко в теб!
Открий ме в дребни нюанси,
опърпани дръвчета в лед!
Мъчително излей ме в сълзи,
далеч ще съм и ще те боли!
Пред погледа ти като мъгла
ще бъда едничко лекарство
за твойта праволинейна душа!
Ще ме пиеш като вино отлежало,
представяйки си ме на стола до теб!
Ще гледаш телефона неутешим,
над лист хартия името ми ще пишеш,
но всичко ще е минало, забулено в дим!
© Дива Самодива All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
