Отронена въздишка
Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.
Изоставям доброто към теб.
Заслужавам ли удари слепи?
Ценен опит от думите взех…
Нежността ми я буря помѐте.
Предпочѐте да бъдеш сама.
Разкажи за душата си, мила,
и за своята „блага“ черта…
Повтори… Откога си я крила?
Не обичам да бъда пророк.
Ще изгубя далеко доброто.
Обявявам последен отскок;
към света, любовта. И перото.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Гавраил Йосифов, любовта е най-великото чувство, но понякога просто се налага да я пуснем да отлети.
