Отрова
Гледам непосилно в тавана
и там изниква твоя лик.
Дали от мен си призована
или беше по-преди от този миг?
Дали наистина съм те открил
или ти си дебнела с инстинкт от там?
Не съм ли спрямо теб сгрешил,
че си наивна, с милост или срам?
Едва сега се раждаш с великолепие, прекрасна.
Чрез метаморфоза се прераждаш в цел,
на чиято жертва съм сега подвластна -
пред очите ти не мога да съм смел.
Трови ме, хищнице, с отрова.
Забивай жилото си надълбоко в мен.
Но бъди за топлото сърце готова,
заспивайки, с любов ще бъда окрилен.
и там изниква твоя лик.
Дали от мен си призована
или беше по-преди от този миг?
Дали наистина съм те открил
или ти си дебнела с инстинкт от там?
Не съм ли спрямо теб сгрешил,
че си наивна, с милост или срам?
Едва сега се раждаш с великолепие, прекрасна.
Чрез метаморфоза се прераждаш в цел,
на чиято жертва съм сега подвластна -
пред очите ти не мога да съм смел.
Трови ме, хищнице, с отрова.
Забивай жилото си надълбоко в мен.
Но бъди за топлото сърце готова,
заспивайки, с любов ще бъда окрилен.
© Валентин Илиев All rights reserved.
