Отровно момиче
| Правех всичко за забавление. Правех всичко като наранявах. То ми стана едно увлечение. Не усещах как се самозабравях. Получих нови очи, с които гледах надменно. Издигах се, както никога до сега. Нима нямам нищо ценно, нима нямах нищо истинско до сега? Ти вкуси отровата. За теб тя не беше! Но аз, но аз не го разбрах. Не разбрах, че по очите ми четеше. Сбърках, че те опознах. Не чух, когато каза: Почакай, отровно момиче! Не чух дума от това, че отровата се в мен пресече. Видях и своята съдба. Не бях такава! Не, не бях! Нараниха ме предишните ветрове. Толкова ме беше страх, когато нахлуха в мен хилядите светове. Този свят ме промени и отрови. Направи ме силна, красива, ала отровна. Очаквания, надежди, чувства топли тя прогони. Станах злобна и способна. Отмъстих на всички, които ме нараниха, отмъщавах на невинни, на хора нещастни дори. Мразех всичко и го тровех, нямах спирка! Отровата ми никой не пощади! Тровех се от чашата бездънна с ненаситната душа. Тровех всички, но и себе си отрових. Себе си непонятно аз откъсвах, без да зная за това. С чувствата си свои се преборих. Тази отрова ме закриляше от наранявания жестоки, но поиска непонятна цена. С болки, удари и рани се пребори, но поиска да бъда сама. Обещах й, че ще го изпълня, без да зная за това, че ще те срещна и обикна неусетно. Трябваше да те предупредя, че аз съм отровно момиче, че любов не ще ти дада. Срещнах те, но не те познах и те отрових... ... ах, а ти искаше просто да ме закриляш. Не разбрах как най-ценното в живота си прогоних. Съжалявам, че не ти позволих да ме обичаш! Мразя се, че те отрових! Мразя, че можехме да сме прегърнати сега. Мразя се, че стрела с отрова ти отправих! А можех да съм щастлива! Можеше да ме освободиш от отровата! Мразя и ще продължавам и да мразя, защото знам, че пак ще е така. За момичето, което съм, Бях и ще Бъда! |
© Милена Йорданова All rights reserved.
