Отсъствие
Не, няма ме. Отдавна тук ме няма
(случаен, блед детайл в интериора ти).
Отидох да си срещам звездопадите
и там останах. Някъде в просторите.
Заминах. А изгубих ли? Намерих се!
(Изгубените нямат дух и вечности).
Привързах си мечтите разтреперани
там горе, между облачните крепости.
Мъгла съм само. Тежка и невидима
(обгръщам и прониквам в необятното).
Усмихвам се, по-ледено от зимата
и чакам. Днес за мен ще дойде вятърът.
Не вярваш ли? О, да - твърдиш, че виждаш ме
(пак бъркаш ме на босия с цървулите).
Не знаеш как посрещат се прииждащи
светкавици. Предвестници на бурите.
Не ме познаваш. Знам добре - удобно е
(слепците няма как да видят истини).
Зад кухо Аз се крият непригодните...
Последствията? Странни и неискани.
Отдавна тук ме няма. Литнах с птиците
(а ти не знаеш пътя към небетата).
И теб те няма. Губиш се в измислици.
Търси се сам. Но само не в сърцето ми.
© Вики All rights reserved.
Прекрасно стихотворение!
