Оттегляне от теглата
Смъртта е сестра милосърдна,
положила на челото ми длан,
която с прилежно усърдие
брои жетони последни от живота ми проигран.
Постелята, уморена от тялото,
с благодарност ù се усмихва.
Душата е само част от Цялото
и с радост в него притихва.
Като зора във зеница,
като пламък в кандило,
сок във лозница,
птица в гнездило,
като щрих в багреница,
като възел в бесило,
бод в плащеница,
вятър в хвърчило,
зърно в броеница,
стрък трева след косило,
като клон в еловица,
мравка в гъмжило,
смях в Дяволица,
семе в браздило,
като молитви на Жрица,
като мляко в кърмило,
сетни капки кръв в стъкленица.
Милата сестра си замина,
след като скри любовта си
в скрина на кухото ми предсърдие.
© Милко Христов All rights reserved.
