mihri61 (Милко Христов)
505 1202
Feb 14, 2013, 10:48 AM

Оттегляне от теглата 

  Poetry » Love
712 0 4

Смъртта е сестра милосърдна,

положила на челото ми длан,

която с прилежно усърдие

брои жетони последни от живота ми проигран.

Постелята, уморена от тялото,

с благодарност ù се усмихва.

Душата е само част от Цялото

и с радост в него притихва.

Като зора във зеница,

като пламък в кандило,

сок във лозница,

птица в гнездило,

като щрих в багреница,

като възел в бесило,

бод в плащеница,

вятър в хвърчило,

зърно в броеница,

стрък трева след косило,

като клон в еловица,

мравка в гъмжило,

смях в Дяволица,

семе в браздило,

като молитви на Жрица,

като мляко в кърмило,

сетни капки кръв в стъкленица.

 

Милата сестра си замина,

след като скри любовта си

в скрина на кухото ми предсърдие.

 

© Милко Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??