Feb 28, 2018, 11:31 PM  

Отворих книгата на 84-та страница и...

993 2 0

Какво са книгите?

Мислите на писателя?

Моментното състояние на автора?

Или са огледало на целия вътрешен свят на създателите им?

Книгите са това, което искаме да бъдат.

Те са творение.

Те са изкуство.

Те са това, което ние им позволяваме да бъдат.

Какъв е бил първоначалният им облик?

Разхвърляни мисли или космическа идилия?

Листа навсякъде около стаята или систематизиран план?

Какво са били първоначално книгите?

Сън, видение или една кратка мисъл?

Те са вдъхновението на автора, което може да зарази читателя.

Едно число.

Каквото и да е то.

То е номер на страница от книга или брошура.

Какво толкова може да стане в различни истории, отворени на една и съща страница?

Тази примамлива мисъл, 

Вдъхновение, 

Това моментно състояние ме накара да...

Отворя книги на 84-та страница.

Отворих на 84-та страница и видях ново начало.

Новото начало на най-любимата ми героиня.

Героиня, която е страдала през цялото време.

Време, което тя не забелязва, че е дошло.

Отворих на 84-страница и видях ново начало.

А с новото начало свърши старата глава.

Отворих друга книга на 84-та страница.

Един мъдрец разказва на внучката си истории.

Ценни за тях истории, защото са изгубили всичко.

Онова, което ние имаме сега.

Ами ако сега, в този момент всичко рухне и останем само с книга.

Какво ще стане?

Ще отворим ли на 84-та страница?

Ще открием ли ново незнайно начало?

Или пък стари спомени мираж?

Може би ще разкрием загадката за един.

Или ще поставим загадка за друг.

Отворих много книги на 84-та страница и видях...

Видях хиляди различни истории.

Истории, които са живи.

Ами нашата изтория?

Каква е, красива ли е?

Жива ли е и тя?

Отворих на 84-та страница и се замислих...

Замислих се за хората, които създават книги.

За книгите, които създават хора.

Замислих се за различните истории, побиращи се само на една страница.

Замислих се за различните начини, по които може да се обърне светът, животът, денят.

Замислих се за различните хора с различните им вътрешни светове.

Замислих се за всеки един човек, за всеки един развой на нещата.

А замислих ли се за мен?

Може би някой друг е отворил книга на 84-та страница и се е замислил.

Замислил се за света, живота, нощта.

Може би този някой се е замислил и за мен.

Отворих на 84-та страница и се замислих за теб и...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриана All rights reserved.

Здравейте! Това е стихотворение в бели стихове, което написах за конкурса 1000 стипендии. Аз се гордея с него, защото докато го писах успях да се разкрия пред близките за мен хора и осъзнах много неща. Дано ви хареса.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...