Отвъд

Poetry

526 0 3

ОТВЪД

Ключ за душата изковах –

там скрих мисли потайни.

Оставих голите слова –

мост за близки и незнайни.

Днес съм рицарят на път –

водя Санчо с мене.

Ето – стигнахме отвъд,

а светът студен е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВаняИ (Ваня Иванова)

СТИХЪТ ТИ Е ТРОГАТЕЛЕН,НО ВСЕ ПАК,КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧИ,НЕ ЗАКЛЮЧВАЙ МИСЛИТЕ И НАЙ-ВЕЧЕ МЕЧТИТЕ СИ!

2009-01-17T19:59:57+02:00
малка_любознателка (Маги Петкова)

Тъжно и вярно!

2009-01-17T15:46:34+02:00
плам (Пламена)

Мимо,така изглежда понякога,но всяка монета има и дуга страна!
Много ми хареса стиха ти!

2009-01-17T14:59:33+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0