Отвъд мен
Ще се стопи последният ми час
като сълза по скулата на времето,
дочула шепот от космичен глас,
душата ще въздъхне облекчено…
Ще сложи ритуално бял воал
от някога изгубена невинност,
ще кацне на угаснала звезда
и тихо ще засвети с блясък синкав.
Ще избледнее бавно цветността
на земните и чувства и терзания
и ще приеме звездната съдба,
да сбъдва нощем нечии желания…
Дали тогава хладна и сама,
надеждите на случване обричаща,
ще помни, че на грешната земя,
под падащи звезди те е обичала…
© Нели Димитрова All rights reserved.
