Отзвучава песен

Poetry » Landscape, Philosophical

1.2K 0 0

Ноември се превръща
в миг в сетната жарава...
Прибрал се топло вкъщи...
Мъглата вън остава.

Клонакът - там - съблечен
с пръст грозно те посочва,
че ти стоиш отсреща
и нищо не започва,

и нищичко не свършва,
а само късна есен
ръцете-клони скършва
и отзвучава... песен.
ДТ©

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Философско-пейзажна лирика

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0