Озарение (на Калин Василев)
"Когато Слънцето изгря над Континента
и проточи лъчи над океана,
загледан, в необятното синьо небе,
аз усещам цялата сурова земя,
протегнала се от запад на изток..."
Представям си Пътя ни всред звездите
и всички мечтаещи хора в безкрайната шир.
Чувам, как някъде децата плачат,
оставяйки след себе си малко море от сълзи,
в което плуват надеждите ни...
В сумракът на нощта, звездите ще изгреят
и ще се стопят във Светлината,
когато Амон Ра обгърне Земята...
А аз си мечтая и дивно политам, окъпан в лунни лъчи,
в бреговете свои съзирам, пречистени волни души...
© Атанас Коев All rights reserved.
