Отново страдам, защото съм влюбен,

влюбен в това, което не мога да имам.

Плаче отново моята душа,

плаче с тебе да бъде,

ала за жалост не може.

Обичам те,

а ти дори и не знаеш.

Как да ти кажа,

без грешно да ме разбереш?

Как да ти кажа, без да избягаш?

И отново се е свило моето сърце,

като треперещо от студ врабче.

И не може при теб да долети,

от страх, че не ще го приемеш ти.

То иска само да се свие под твоето крило,

на онова местенце сухо и топло.

Ала вече не може да лети,

без да искаш, ти крилата му пречупи.

Ти летиш високо в небесата

и не ме виждаш там долу в калта.

Не виждаш, че заради тебе паднах,

заради тебе толкоз изстрадах.

А ти летиш, летиш високо

и не виждаш моите сълзи.

Не чуваш моите молби.

Не чуваш гръмките ми крясъци.

Всичко това е за теб,

всичко дадох, за да бъда до теб,

ала ти отлетя.

Лети, лети високо.

Аз знам, че сам ще остана.

Разрушено е вече всичко в мен,

разрушен е храма свещен.

Сърцето ми вечно ще е там в мръсната кал.

И ще ридае за тебе вечно,

защото те обича безкрайно.