Paene insania
PAENE INSANIA
Приплъзна се смъртта като змия.
Със гнусна паст, подобно хищник, зейна.
Засити с кръв безмерния си глад -
вратичката осъмна със жалейка.
Чувал. Ковчег. Пирон върху пирон.
И морга… за човеци ли? За кучета?
И лешояден патоанатом,
кръжащ над нас, мангизите надушил.
Във въздуха надвисва пъклен страх -
разсъдъка гризе с очи огромни.
Човекът за човека днес е враг.
Каква ти родна кръв?! Какви канони?!
Разцепва се секундата на две.
Предателски избързва катафалка.
Парадът на смъртта е! Ще смете
заблудите, илюзиите жалки.
Поглъща гробът земния си кръст.
Побъркан поп несвързано мърмори.
За живите – чеиз, за мъртви – пръст.
И нищо друго, нищо като хората.
Смъртта пирува в мрачния вертеп.
Лопата след лопата тлен зарива.
Илѝ, обезумял, студът свиреп
пирон върху пирон във нас забива??
_____
Paene insania – (лат.) На границата на лудостта
© Светла Илиева All rights reserved.
