Пак е утро
Пак е утро, кафето изпил
тича всеки насам и натам,
само вятърът вънка унил
ромоли като бобче в тиган.
По прозорците пак замразени,
се усмихват красиви цветя,
а по спирките чинно строени,
се оглеждат тъжни лица.
Животът е толкоз измамен.
Всеки другите счита за най.
И седи ли, седи си засрамен,
сред надеждите свои без край.
Животът не е тази помия,
дето ни тикат в главата...
И като цвете всеки в саксия
само кима, отворил устата.
Животинките виж как живеят.
Птиците виж как летят.
Те нито жънат, ни сеят,
и пак доволни си спят.
© Лебовски All rights reserved.
Страхотно попадение!
