Пак ли книга, хайде стига!
Вече съм голям!
Да чета аз знам!
Чакам с нетърпение
и отлично зрение
всяка нова книжка!
Ще я пазя и от мишка!
Да разлиствам и чета,
най-добре ми е в дъжда!
Почвам да чета аз "Ането",
а до мене братчето.
- Пак ли книга?
Хайде стига!
Искам с теб да си играем,
само да не скучаем!
Виж, вали, гърми от вън!
Чуваш моя саблен звън!
Със саби ще си поиграем,
като рицари ще помечтаем!
-Скъпи братко, разбери -
нищо, че мечът ти така блести,
днес с книжката ще помечтаем,
а пък утре ще играем!
Сядай тук да ти чета!
Тази книжка е мечта!
Ти си още малък и зелен!
Малко поучи се и от мен!
С буквите ще се запознаеш
и света ще опознаеш !
-Бате, този свят има ли си цвят?
Той дали е малък или голям,
аз за него нищичко не знам!
Той кога ще дойде у дома,
за да му покажа моята кола?
Как с буквите ще съм приятел?!
Аз не съм писател!
Хайде, почети ми, може и да ги науча
и да открия към мечтите ключа!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
