Пак обръщаш глава
Пак е тъмно и ти си до мен;
тъй близо, а все тъй студена.
Протягам ръка към идния ден
и те викам...
а ти изморена - пак обръщаш глава.
Сумрак е. До мен ти заспиваш,
без дума една ме омая;
и с усмивки насън ме заливаш;
щастлив съм...
макар че накрая - пак обръщаш глава.
11.11.02
© Владимир Минков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
