Пак ще се срещнем след…
Пак ще се срещнем след…
Нека танцуват пръсти и спомени,
нека бледа Луната завижда,
че още сме влюбени
и тънко докосваме
струните, дето сърцата пронизваха.
Нека отново присвием очите си
и майското слънце нека целува
косите, страните ни,
искрящи сред многото
близки черти и копнежи разлистени.
Нека да бликат истински думите,
които сме пазили дълго, изтръпнали,
пак да олекват
вълшебно годините
в щрихи, оплитащи нежно очите ни.
Нашите истини – стари и нови са
и толкова близки, често горчиви,
че всички усещаме –
сякаш от извора
глътки за нови пътеки отпиваме.
Незрима опора в дните отминали,
близост, поздрави в делник забързан,
снимки в албума,
песен и… стихове,
отзвук на болката, радост и сбъдване.
© Доли All rights reserved.
