Sep 2, 2008, 1:32 PM

Пак ще съм усмивка! Но без теб! 

  Poetry » Love
1003 0 37

Стоиш пред прага на сърцето ми

и молиш да отворя, но забрави

как един на друг се вричахме

да бъдем заедно в потопи и пожари.

Тогава клетвите защо и за кого са?

А увещаваше, че цял живот ще сме едно,

но очевидно е как бързо ме забрави...

За жалост, аромата ти ухае в нощта!

 

Във мен боли от нашата раздяла,

но идващото утро ще внесе

радост в новия ми ден. И цялата

пак ще съм усмивка! Но без теб!

И няма повече да се надявам!

Защото вместо теб, със друг Човек

двама ще градим мечти

и общи гари, общи дни...

 

Виж - върти се циферблата,

живота не е спрял! И разбери -

за някого съм вече Негова,

а ти загуби ме и тъй сгреши.

Живота промених след теб,

че океанът между нас бе от лъжи.

Но питаш: "Ще те виждам ли понякога?"

И дали ще кажа „Сбогом и прости"?

. . .

Отново водопадно се изля в очите ми!

Макар през болката ти, долових сега

какво таиш дълбоко в гърдите си!

Не ще те сгрея с пламъка на обичта...

***

... Защото любовен, романа на листи се пише -

на двама в сърцето, с най-едрия шрифт!

Забавен кадансът е, случват се срещи,

но истински! Като сърдечният взрив!

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??