Пак ще съм усмивка! Но без теб!
Стоиш пред прага на сърцето ми
и молиш да отворя, но забрави
как един на друг се вричахме
да бъдем заедно в потопи и пожари.
Тогава клетвите защо и за кого са?
А увещаваше, че цял живот ще сме едно,
но очевидно е как бързо ме забрави...
За жалост, аромата ти ухае в нощта!
Във мен боли от нашата раздяла,
но идващото утро ще внесе
радост в новия ми ден. И цялата
пак ще съм усмивка! Но без теб!
И няма повече да се надявам!
Защото вместо теб, със друг Човек
двама ще градим мечти
и общи гари, общи дни...
Виж - върти се циферблата,
живота не е спрял! И разбери -
за някого съм вече Негова,
а ти загуби ме и тъй сгреши.
Живота промених след теб,
че океанът между нас бе от лъжи.
Но питаш: "Ще те виждам ли понякога?"
И дали ще кажа „Сбогом и прости"?
. . .
Отново водопадно се изля в очите ми!
Макар през болката ти, долових сега
какво таиш дълбоко в гърдите си!
Не ще те сгрея с пламъка на обичта...
***
... Защото любовен, романа на листи се пише -
на двама в сърцето, с най-едрия шрифт!
Забавен кадансът е, случват се срещи,
но истински! Като сърдечният взрив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
Нали?
