Пак ще заблести...
Луната
върху голото ми рамо,
рисува с пръсти
падащи звезди...
Една минута
да си помечтая само
и всичко
пак ще заблести...
© Мария Ив All rights reserved.
Луната
върху голото ми рамо,
рисува с пръсти
падащи звезди...
Една минута
да си помечтая само
и всичко
пак ще заблести...
© Мария Ив All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....