Jul 12, 2009, 9:41 PM

Пак си до мен

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Нарисувах дъха ти на пясъка,

както съдбата рисува по чаша кафе...

После прибавих от очите ти блясъка

и усмивката чиста на малко дете.

 

... Погледнах накрая портрета на пясъка -

ти сякаш посегна към мен!

Чух на вълните безмилостни плясъка,

но пак те рисувам - ти пак си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДЕСИ СТОЙКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...