Jul 12, 2009, 9:41 PM

Пак си до мен

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Нарисувах дъха ти на пясъка,

както съдбата рисува по чаша кафе...

После прибавих от очите ти блясъка

и усмивката чиста на малко дете.

 

... Погледнах накрая портрета на пясъка -

ти сякаш посегна към мен!

Чух на вълните безмилостни плясъка,

но пак те рисувам - ти пак си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДЕСИ СТОЙКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...