Пак си е лято
И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее
и се сипе горещ летен хляб,
до насита ядем, и се смеем
на вълните сред синия рап.
Как го чакаме сутрин на плажа
да приседне до нас под чадър
и да крачи сред чайките важно
сред лъчи с цветове на бакър.
Само миг ни се струва, но мощен
като струя на влюбен вулкан,
а дими, ала лавата още
се разлива от летния кран.
Нека лятото, нека не свършва
сред душите порасли до вик
и сълзите с копнеж да избършем,
и се върнем в щастлив летен миг.
© Милена Френкева All rights reserved.
