Пак заставам пред теб
ПАК ЗАСТАВАМ ПРЕД ТЕБ
Пак заставам пред теб
и те гледам – не мога да спра!
Искам цял с поглед
да те приема, да те изпия!
Ако бе извор с мълчана вода
посред дива гора,
щях до капчица сетна
да те погълна като с магия
Ти си моята буйна,
пълноводна река от любов.
Напояваш ме, даваш живот
на душата ми – скитница..
Всяка минала болка отмиваш
като че с благослов,
всички мои копнежи и радости
в тебе се вплитат.
Да са благословени от Бог
твойте топли очи,
дето могат дори
и за чуждата болка да плачат.
А в гласа ти обичан
нежен звън на камбана звучи,
произнасяща чиста молитва
пред олтара ти в здрача.
По лицето ми бавно
минава едничка сълза.
И е светло пред мен,
и се връщам при тебе от Нищото.
От нозете ти почва
пътечката моя и няма назад!
Моя звездна любов,
ти си вино
и хляб,
и огнище…
© Теменужка Маринова All rights reserved.
