Палитрено
Понякога, не често, но наяве
светът навън ме плаши от безцветност,
но не че ще се дам, а и не трябва!
Ще го обагря може би в куплети.
На масата нахвърлям всички карти
с предателства, приятелства, надежди...
Излишните, по черните квадрати,
шахматната дъска сама подрежда.
С обéт за вечност нужните завързвам
за китките си, да не ги изгубя.
А другите, за сбогом, в пищен бързей
потапям да поемат в буйна хубост.
Не кърпя невъзможности двукратно –
компромисът (понятно) ме отблъсква,
но осмата окраска на дъгата
да сътворя, не мисля че е късно.
Палитрено перваза стар и виснал
покривам с теменужена наивност,
прозорците в червено боядисвам
от ýроки да ме спасят с усмивка!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
Люси!
