Пълнолуние
Трудно е!
Почти невъзможно,
да живееш без смисъл.
Всичко е толкова тревожно.
Всяка мисъл,
неродена увисва,
в пространството,
между световете.
Ядове, страхове,
недоверие..
Ти голям си,
в малко преддверие.
Толкова чисто,
че мирише на ново.
И разбираш,
в началото бе слово!
После, ярко избухване,
раждане или смърт.
Градеж и рухване.
И си дух.
И си плът.
Будно бълнуване.
Стаичка бяла,
самотно будуване.
Кръгла, жълта луна.
Параноя..
Тази бедна душа,
тя си е моя.
Искам да руша,
да събарям прегради.
И стига ми само една,
малка награда...
Просто... днес да поспя!
© Живко Делчев All rights reserved. ✍️ No AI Used
