ПАМЕТ
ПАМЕТ
На д-р Тота Венкова,
първата жена - лекар
Мисля си понякога за тях –
хората от минало далечно.
Безличните превръщат се във прах,
Останалите в нас живеят вечно.
* * *
Човешката памет е жива за тези,
които раздавали себе си.
Тяхното име в забрава не чезне
и ни е близко някак си.
Някога търсим в тях упование -
те ни го дават през времето.
Търсим надежда, мъдрост и знание,
търсим на вярата семето.
И се гордеем, че ги е имало,
свята е тяхната памет.
С тях е богато нашето минало.
Те са ни факел и знаме.
Те заслужават тази награда –
заради тях да ни има.
Вечна да бъде тяхната слава,
а святостта им – неотменима.
2006 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
Дали някой от хората, които са чели това твое стихотворение наистина са се сетили какво имаш предвид? Е, надявам се, че моето предположение е правилно. Ще се усмеля да те цитирам, с думите на възрастна дама, с тъжно празен сак: "Пиши и се не бой!"
