Панелна рапсодия
ПАНЕЛНА РАПСОДИЯ
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути,
да седна върху твоето чердже, да изкадя две-три лули тютюнец,
и – тъй като е време за мъже, излезеш ли отвън – да ме целунеш,
към теб душа протягах цял живот, а зимата навън ми гърчи сприи,
и да те милна в сумрачния вход край ледените пощенски кутии,
и нека да те слави Господ Бог! – и най-подир да найда дом и мира
с Жената, в чийто стар панелен блок разбрах, че от любов не се умира.
© Валери Станков All rights reserved.
