В Абритус
и в Сердика,
в Търново
все замръквам
и бродя
до съмнало...
Сред дворци,
манастири,
край ручеи
се оглеждам
да зърна
пак Случая...
По нивя,
треволяци
и срутища
се пресичам
с на мравките
пътища...
Там, където
се вливат
предчувствия
и растат
детелини
с отсъствия...
Там,
в дълбокоранимата
есенност
се таи
цяла вечност
от песенност...
И така озарен
от Мечти е
Просторът,
че изглежда си струва
да живееш
сред...
Х
О
Р
А
© Недялко Колев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
