Sep 8, 2017, 10:54 PM  

Panta Rei 

  Poetry » Phylosophy
1015 0 0
Окъсани са дните до прозрачност
и сивото на мислите горчи.
Небето ми отдавна е баналност,
в която никой вече не лети!
Износиха се всичките хастари
на мимолетни спомени безчет,
те вече са прашасали и стари
и всеки чака неговия ред.
И вместо тишини се спускат бездни
от друга вечност и от друг живот,
а цветното на дните ми изчезна –
изгубило безследно своя брод. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Банчева All rights reserved.

Random works
: ??:??