Панта рей
П А Н Т А Р Е Й
На Дороти страхливият лъв
в компания от приятели смели си възвръща природата,
а ние в жестокия блъф,
наречен Живот,сме подменили стойността на залога.
Не,че всичките сме Тома Неверници,
но зависи в какво ни е Вярата
и дали нашите вятърни мелници
са по-истински от месото в салама.
За далечни говорим си хоризонти,
но Стихиите на друго са мнение,
ще ни отвеят като динозаврите и мамутите
и ще коригират повреденото ни зрение.
Днешното Бебе около Шишкото дрифти,
но вместо да пресова колаборацията им диаманти,
и Атмосферата да пречиства,
тя помпи Въглеродния Отпечатък.
Не ни ли стигат Хирошима и Нагазаки,
Чернобил и Фукушима,
та продължаваме от Слънце и Вятър
нови Франкенщайновци да твориме.
Това е загубено Време,
загубена Площ и Пространство
и вместо да се съвземем,
ще ни става още по-тясно.
В такива върховни моменти
съзнавайки,че неразбран,нищо свястно не мога да сторя,
ми идва с ярост да захвърля щафетата
и да спра,за Каузата да се боря.
Много за Душата е тежко
на терена на лютата бран,
да бъдеш с огромно желание четен,
но никога до края разбран.
На рицаря на Честта
печалният образ
да те преследва упорито в съня,
а наяве за Каузата Ти да липсват възможности.
Ех,Сервантес,Сервантес
в твоето време е нямало компютри и космически кораби,
много по-сложни са днес
ролите на печалните рицари с огледалните образи.
Днес нашите вятърни мелници,
за разлика от твоите не са никак химерни,
твоята точна,антична метафора
съсипва живота ни,прави дните ни черни.
Не знам,дали като твоя герой
цял живот ще се сражавам с вятърни мелници,
но искам,като него на края да намеря покой
и да го усетя в последните делници.
Една кака на времето беше ми казала,
че Изкуството съществувало си само
и май ще излезе наистина права,
щом до сега не разбирам,неразбран съм Защо?
Всичко тече...но,ако е грешно насочено,
освобождава спусъка на гранатата,
Времето застива в изчаквателна,мнима проточеност,
след която се сгромоляса бариерата към Свободата ни.
20.09.2023г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев All rights reserved.
