Пантомима
Вплетени в танц на пантомима,
синтез между две сърца,
отдадени на любов неутешима -
поезия, изписана с тела.
И всеки стон във себе си са впили,
с ръце от тръни и очи от скреж.
И всеки дъх във себе си са притаили,
завладени от безмилостен копнеж.
А гарван черен нейде грачи,
отеква като звън съдбовен.
Той свойта сянка по земята влачи
и всеки вопъл е от страх отровен.
Вплетени в танц на пантомима,
синтез между две сърца,
останаха разкъсани наполовина -
изгубени завинаги в дъжда.
© Деница All rights reserved.
