Парад на размити образи,
очи - разнебитени и сиви,
Лица, обезобразени и безчуствени,
това сме ние, това сме ние.
Кой сложил маска, кой пък пелерина,
дерат си кожата собственоръчно,
куцукат бавно в някоя посока,
парад на кукли, на роботи.
Една колония, крива, грозна,
след тях всичко става черно и невзрачно,
хора без души, без сърца, без воля,
едни слуги на ежедневие победоносно...
Това сме ние - жалки, скучни,
това ще бъдем занапред.
Ао сам не решиш от какво имаш нужда,
никой няма да го направи вместо теб!
© Нечие създание All rights reserved.
маскираме се
с еднакви празни(чни) дрехи и очи
------
още му трябва на текста, мисля си.