Параdogs II
Откакто с тебе се отдалечихме,
животът просто някак си се случи.
Разплетените нишки изгорих
и пуснах да върлува в мене куче.
То тихичко отдавна си дерзаеше,
пристегнато в безмилостен каиш.
Когато го забравях, току лаеше
и молеше за малко да подиша.
И молеше за някаква разходка.
За някаква причина за живот.
Любимецът в домашната си клопка,
поробено от жажда за комфорт
и някаква причина за обичане,
тъй както се обича най-приятел.
Tогава пуснах кучето да тича
на свобода от своя притежател…
…
Откакто с теб вините си отмихме
и всеки махна трескаво със пръст,
във мен внезапно кучето притихна
и чакаше с достойнство своя кръст.
Докато гърбовете си обърнахме,
то всичко вече беше си се случило.
Логично, Възкресението не сбъднахме -
че кой ли кръст е пригоден за куче?
--
14.09.2009
© Тома Кашмирски All rights reserved.
