Парче от Любов
Запомни, че те чаках довчера,
и да плачеш не виждам защо.
Аз любов не успях да намеря
от момиче, в съня ми дошло.
Аз растях през годините сини
и летях над безкрайна дъга...
Не разбрах, че тъгата ще мине
като вятър, преплувал света.
На брега съм вода и се смея,
и съм боса жена пред скала.
В небесата велики се лея –
и оставям следа от душа.
Не забравям минутите наши.
Зад вратата светът ще е нов.
Аз се чупя, подобно на чаша.
На парчетата пише: Любов.
© Димитър Драганов All rights reserved.
