Парченца душа
Какво те кара да се дърпаш,
пожарите ми ли гасиш?
Ти сам си ги разпалил
и не ще угаснат,
ако се отдалечиш.
Мислиш, че огъня
ако не подхранваш,
щял да гасне, но - уви.
Защо се криеш и ми бягаш?
Така разпалваш пламъци
по-мощни отпреди...
Отбягваш ли ме?
Да не би да се издадох?
Е, прости тогава,
че съм просто жена!
Пламъците някой ден
самички ще угаснат,
но, както винаги,
се заблуждавам сама.
Скоро съчки
ще подхвърлиш,
щом от огъня
останат само искри.
Безнадеждно е,
сълзите напират,
сърцето ми отново ще гори...
Болката отвътре раздира,
страдам от нея без глас.
Кой после ще събира
разпилените
късчета душа!?
© С обич от мен за вас All rights reserved.
