Запазих си от детството частици -
перо от птица, цветно стъкълце,
на изгревите - сините зеници,
солена капка от едно море!
Ще помня как попивах красотата -
приятелство, усмивки , топлина!
На залезите търсех тишината
заспивайки във скута на нощта!
Отключих скрина стар и малко прашен,
парченцата от спомени сглобих...
отчупих си комат от хляб домашен
и бързо в пътя боса продължих!
© Руми All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
