Запазих си от детството частици -
перо от птица, цветно стъкълце,
на изгревите - сините зеници,
солена капка от едно море!
Ще помня как попивах красотата -
приятелство, усмивки , топлина!
На залезите търсех тишината
заспивайки във скута на нощта!
Отключих скрина стар и малко прашен,
парченцата от спомени сглобих...
отчупих си комат от хляб домашен
и бързо в пътя боса продължих!
© Руми All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
