Пари, пари, пари

Пари Пари Пари

Мдаа... Пари! Пари! Пари!

Дали всичко е пари?

Ами май да...! Или пък не...?!

В банката в зори...

Ако момчето или момичето зад гишето

…не ти се усмихне…

Можеш хилядарки ти да внасяш или теглиш

и пак настроението ти да спихне!

И обратно –

сякаш в натоварен тежък ден ти е добре!

И то не къде да е...

Ами там!

До двамата студенти с китара и дайре!

Пеят, пеят, пеят ведро те!

Ей ги на!

Спирка! А те седнали до подлеза,

Облегнали на парапет гръб…

И някак си естествено щастливо се усмихват,

Пък ти...! На каквото и в момента да си имал зъб…

Усещаш как всички некрасиви мисли лекичко притихват.

И, без да се усетиш,

даваш им върнатото ти от вестникаря левче.

Кола - не че нямаш! Или пък възможност за такси,

Но изведнъж едно настроение вървежно…

Обгръща те нежно…

И ти се приисква да вървиш… вървиш… вървиш!

Спомняйки си усмивките им - ей така небрежно.

И на ход се сещаш за онова ученическото твое... левче –

Не бе много като сума...

Но пък какво голямо кефче.

И вървиш и си мислиш: "Ма музикантите тез - са големи щастливци…

Гледай само какви усмивки!

Нямат пари! Не са яли кой знае от кога… Пък пеят....

Пеят, пеят и как само весело се смеят...

Смеят се и пеят!

Да! Парите са им не необходимост,

ама като фискален атрибут - ден до време!

После смеят се и пеят –

Да! Може пари и да им трябват нооо...

пък морето им е до колене !..."

А пък ние с теб...

И със тез бюджети!

И със тез коли...

Ние вече не можем с теб така - а?

Не можем вече май - нали?

Напъваме се за усмивка – а !?.

Устните ни се разтягат настрани...

Ама на озъбване повече това прилича – нали?!

И боли! Боли! Боли!

Ах, тез пари!

Ах, тез пари!

Ах, тез пари!

Лоши ли са или са добри?!

Иди че разбери!