rosy88 (Росица Младенова)
56 179
Aug 31, 2020, 12:04 PM

Париж 

  Poetry » Love
1058 7 14

               На Ив.

 

 

Мъглата зад прозореца пълзи-

тополов пух в зеницата ти чужда.

Примигвам. А в окото на Париж

един коварен спомен се събужда.

 

В почти забравена от теб сълза

дълбока колкото да ни удави

се смее Сена. Сякаш не река,

ала жена е. И така го прави,

 

че гърлото ми стисва отведнъж.

Увесвам нос под Айфелова кула.

А после плисва в предпотопен дъжд,

смалил животът ни почти до  нула.

 

Стои градът - безсмислен, шумен, сам.

И ние в него. С две, три шепи време.

Ресници пред мъгливият му ден

отпуснем ли, сънят ще ни превземе.

 

Той тази малка смърт не ни спести.

Попита: „Как се казваш?” И забрави.

Сълзата му в очите ти блести.

А в нея моето сърце се дави.

 

2014

© Росица Младенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??