rosy88 (Росица Младенова)
56 179
31.08.2020 г., 12:04 ч.

Париж 

  Поезия » Любовна
1059 7 14

               На Ив.

 

 

Мъглата зад прозореца пълзи-

тополов пух в зеницата ти чужда.

Примигвам. А в окото на Париж

един коварен спомен се събужда.

 

В почти забравена от теб сълза

дълбока колкото да ни удави

се смее Сена. Сякаш не река,

ала жена е. И така го прави,

 

че гърлото ми стисва отведнъж.

Увесвам нос под Айфелова кула.

А после плисва в предпотопен дъжд,

смалил животът ни почти до  нула.

 

Стои градът - безсмислен, шумен, сам.

И ние в него. С две, три шепи време.

Ресници пред мъгливият му ден

отпуснем ли, сънят ще ни превземе.

 

Той тази малка смърт не ни спести.

Попита: „Как се казваш?” И забрави.

Сълзата му в очите ти блести.

А в нея моето сърце се дави.

 

2014

© Росица Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??