Паркът.
Във парка изведнъж бе преваляло,
сега пък птиците как волно пеят.
Дърветата, окъпани са в бяло,
дечицата по алеята се смеят!
И някак изумителна картина
видях във парка, тъй обикновен,
пречистен светеше, като витрина,
притихнал се усмихвах – възхитен!
А майките с лица, като светици,
сияеха с красива доброта,
и ничком кротко бършеха сълзици,
на своите разплакани деца!
Във образите женски там....съзрях
божествено - красива топлина!
И някак с егоизъм.....завидях,
на щастието във техните сърца!
Запитах с какво бях съгрешил,
за щастие докрай, аз бях се борил,
че толкоз черна болка съм.....изпил ,
и в тихо в самотата, съм се затворил!
10.07.2015 г. Влад. Нед.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Хубав ден ти пожелавам!