Jul 10, 2015, 11:25 AM  

Паркът. 

  Poetry » Other
475 0 11

Паркът.

 

 

Във парка изведнъж  бе преваляло,

сега пък птиците как волно пеят.

Дърветата, окъпани са в бяло,

дечицата по алеята се смеят!

 

И някак изумителна картина

видях във парка, тъй обикновен,

пречистен светеше, като витрина,

притихнал се усмихвах – възхитен!

А майките с лица, като светици,

сияеха с красива доброта,

и ничком кротко бършеха сълзици,

на своите разплакани деца!

Във образите женски там....съзрях

божествено - красива топлина!

И някак с егоизъм.....завидях,

на щастието във техните сърца!

 

Запитах с какво  бях съгрешил,

за щастие докрай, аз бях се борил,

че толкоз черна болка съм.....изпил ,

и в тихо в самотата, съм се затворил!

 

 

10.07.2015 г. Влад. Нед.

 

© Владислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Ан за коментара ти!
    Хубав ден ти пожелавам!
  • Всеки, мисля, е имал такъв период в живота си,Влади. Когато сетивата за света онемяват...Той върви по пътя си, а ти стоиш отстрани като километражен камък.И понякога е нужно малко, много малко/един слънчев парк, например/, за да усетиш отново живота.Младен е прав, темата е добра, а аз бих добавила и дълга. Поздрави!
  • Направо можеш да се насълзиш от умиление!
  • Така си го видял, така си го описал! Няма нищо лошо!Поздрав! Хареса ми!
  • В обикновения парк, където всичко е винаги едно и също, ти си видял неща, които може да прозре само една чиста и добра душа! Не всеки има очи за да види какво се случва след дъжда, или да чуе прекрасната птича песен...!!! Сърдечно те поздравявам, Влади! Ти винаги влагаш душа в своите творби!
  • Но думите ти говорят красноречиво, Белла, виж сега не съм се засегнал - напротив критиката е по-ценна от "лъжливото" хвалебствие и ти си права на сто процента - тромаво, труфеляк, което може би трябва да значи натруфено, приемам така е!
    Но, знаеш ли, не ми хареса едно твое нещо, бих си позволил да те цитирам " Не е нужно да публикуваш всичко, което пишеш, никой уважаващ себе си и останалите не прави това" - е кой ти е казал, че аз уважавам себе си или пък съм се взел за "сериозен творец"!
    Не уважавам себе си, по твоето мнение, за което отново трябва да ти благодаря - най-искрено!!!
    П.с. Но знаеш ли, дали уважаваш себе си или не, е едно на ръка, но да се криеш от себе си е съвсем друго, ти най-добре и сама можеш да ме разбереш!
  • Благодаря ти, Белла - за искрената ти оценка! Само че, думите ти, т.е критиката ти кореспондира с една оценка ,така че като имаш "смелост" за силни думи имай смелост и за оценка "слаб"!
    Благодаря ти отново, пожелавам ти хубав ден и много творчески успехи!


    Младене, благодаря за коментара ти, пожелавам и на теб много творческо вдъхновение и един много позитивен уикенд!
  • Най-трудно е да проумеем, че истинският живот е само на една протегната ръка разстояние от нас, а ние сме се затворили в себе си и го оставяме да отминава покрай нас. Осъзнаем ли това никога не е късно да станем пълноценни, а може би и щастливи. Поздравление, Владиславе - добра тема си подхванал!
  • ...!!!
Random works
: ??:??