Пародия
По мотиви на Димчо Дебелянов
Аз мечтая, летя и унивам -
непокорна, капризна душа,
окрилен и възторжен съзиждам
и отчаян отново руша.
А политна ли смело нагоре,
ме посреща зловещо небе.
Щом потърся подмоли отдоле,
ме ласкае приветно море.
И за утро лазурно мечтая,
но притиска ме призрачен мрак -
пъстродрешна есен копнея,
но, виж, пролет омайва ме пак.
Аз желая за обич да пея,
но не, младост повяхва и мре.
Във нерадост и старост да крея,
но душата ми млада е все…
Поете, прости ми за осквернения и осакатен стих!
© Христо Оджаков All rights reserved.
