ПАСТИРЪТ НА ПЧЕЛИТЕ
Бях си намислил желание -
да те взема след работа,
да се поразходим,
да пием чай на брега
и да сме толкова хубави
погледнати отстрани.
После без да те тревожа,
да тръгна още същата вечер
натам -
високо в планините.
Защото, мила,
не мога повече да губя
от междузвездния прашец
на мойте думи.
© Красимир Симеонов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
