Jul 3, 2020, 7:49 AM

Паяк в сърцето

  Poetry » Civic
641 0 6

В сърцето, паяк,

на лице, усмивка,

човекът - валяк,

не дава... само иска...

 

Със другите, учтив,

на парти режисирано,

изглежда като жив,

но зомби е гримирано...

 

От чувства е лишен

(а как ги имитира...)

Така е устроен,

и ниша си намира.

 

Оттам, като в бърлога

на звяр стои и дебне...

И няма страх от Бога -

Дори богат... е беден...

 

Различен, но се слива

във общия ни цвят -

Лицето си прикрива,

и личния си свят.

 

Той пълен е със бурени

и скелети разложени,

със демони озъбени,

и окървавени ножове...

 

     *****

 

Паяк в сърцето,

душата в изгнание,

грим на лицето,

не човек... а създание...

 

10.09.2014. - 11.09.2014.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е Стойчо.
    Благодаря ти за коментара.
  • Такава е фауната...
    Любов смъртоносна ни дебне!
  • Естествено, че има и крилати хора.
    Благодаря ти за коментара, Деа.
  • Обачеееее...има и крилати хора....
    А паяците не са лоши животинки
  • За съжаление съществуват и такива хора, Мариана, благодаря ти за коментара.
    Да, адаш, и страшно, и вярно е. Благодаря и на теб.
    Благодаря за положителната оценка, Димо.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....