3.07.2020 г., 7:49

Паяк в сърцето

640 0 6

В сърцето, паяк,

на лице, усмивка,

човекът - валяк,

не дава... само иска...

 

Със другите, учтив,

на парти режисирано,

изглежда като жив,

но зомби е гримирано...

 

От чувства е лишен

(а как ги имитира...)

Така е устроен,

и ниша си намира.

 

Оттам, като в бърлога

на звяр стои и дебне...

И няма страх от Бога -

Дори богат... е беден...

 

Различен, но се слива

във общия ни цвят -

Лицето си прикрива,

и личния си свят.

 

Той пълен е със бурени

и скелети разложени,

със демони озъбени,

и окървавени ножове...

 

     *****

 

Паяк в сърцето,

душата в изгнание,

грим на лицето,

не човек... а създание...

 

10.09.2014. - 11.09.2014.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е Стойчо.
    Благодаря ти за коментара.
  • Такава е фауната...
    Любов смъртоносна ни дебне!
  • Естествено, че има и крилати хора.
    Благодаря ти за коментара, Деа.
  • Обачеееее...има и крилати хора....
    А паяците не са лоши животинки
  • За съжаление съществуват и такива хора, Мариана, благодаря ти за коментара.
    Да, адаш, и страшно, и вярно е. Благодаря и на теб.
    Благодаря за положителната оценка, Димо.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....