Mar 4, 2017, 10:39 PM

Светулка вместо сърце 

  Poetry » Other
858 1 0

Когато небето разцъфтяло

заехти по светулковите стъпки,

дошло е време за замлъкване,

докато се строшат думите

и от тишината залитнат.

Човек не искам да съм вече,

нека бъда птиче,

което е щастливо само от това,

че в дървесните пазви

изгреви надничат.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??