Пеещи отблясъци
Пеещи отблясъци
Когато слънцето надникне зад морето
и нежен лъч плени затворените ти очи,
ти не поглеждай, чувствай го с лицето-
любима моя, в слънчев вихър замълчи.
Рисува страстен стих по твоята коса,
прехласнат дъх отказвам да поема-
в меда на устните ти нишка светлина
жужи, като пчелица залепена.
В гнездо от бисери пробудена усмивка,
криле разперва с нежно бляскав край
и име- нежна песен на щастлива птица
излита в светло шепотен Джулай.
Посрещам изгрева пред твоите очи-
с потрепващ бриз- отблясъци извират!
Родени слънцето да видят, две сълзи
щастливи в устните ми пеейки умират!
© Борис Борисов All rights reserved.
